Еротика в изкуството

Еротиката в изкуството. Арт еротика

Еротиката е в твореца или в зрителя, не и в творбата.

Когато човек търси еротика, той я намира дори да я няма. Ако не я търси дори да я има няма да я види.

Изкуството е свобода на въображението, твореца може да изразява всичко, което усеща с разнообразни средства. Дали някой ще оцени обаче изкуството му е друг въпрос. Непреходните творби са такива, защото са оценени от голяма чат от публиката от различни времена.

В много голяма част от Великите произведения на изкуството има голота и еротични сцени. Подбудите да ги има са различни. От една страна творците смятат, човешкото тяло за нещо красиво и е нормално да му се възхищават. От друга страна в съзнанието на нормалния човек има потребност от еротика. И във времена когато интимността е била табу, кой освен непримиримите творци ще се противопоставят на това.

Твореца започва да твори, защото се е породило едно силно усещане, което ако задържи в себе си ще го взриви.

Еротиката е красота, тя е одухотворения поглед над материята, по това се различава и дали едно нещо е еротика или порнография – по усещането което създава, а не по възбудата, която предизвиква.

Не може да се обясни защо твореца вижда красивото в едно или друго. Анализ на художествено произведение е най-безсмисленото нещо – една творба може да се анализира като зрител, но не и какво точно си е мислел автора, когато я е създавал. Момента на творчеството е като стихия – вдъхновението е като възбуда, когато творецът приключи е в екстаз. Изкуството е акт на съзидателност и любов. Бих казала, че е и катарзис. Сблъсъкът на земното и духовното в твореца и в резултат на този сблъсък се появява една творба. След това зрителя докосвайки се до нея съ-преживява онова, което е изпитвал твореца. Защото енергията на творческия процес е запечатана в творбата и точно тя различава една цветно боядисана стена от една картина.

Й. Богомилова